Пазарджишка област е разположена в Южен Централен Район и се разпростира на 4458 km², брой на жителите - 317 654. В административно отношение областта се състои от 11 самоуправляващи се общини. Сред по-важните от тях са Пазарджик,Велинград, Панагюрище, Батак и др., Административен център е гр. Пазарджик – 76 897 жители (2003 г.)
Общините от региона обхващат територия от 3695.72 km²
Географско разположение на област Пазарджик в Р. България
Област Пазарджик обхваща 11 общини: Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча и Панагюрище.
През територията на областта преминават множество пътни артерии на Републиканската пътна мрежа. Поради благоприятното разположение на града, през него преминават някои от основните транспортни коридори, свързващи Западна Европа с Близкия Изток и средна Азия. Оттук преминава международната автомагистрала “Тракия”, като участък от европейския път Е-80, свързва общината със Западна Европа и Истанбул, транспортният коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море. А железопътният транспорт е южната международна ЖП линия, която осигурява достъп до Черноморските градове Бургас и Варна.
Разнообразният релеф дава възможност за производство на електроенергия чрез ВЕЦ и каскади и развитие на ски-туризъм. Разнообразният и богат горски фонд позволява развитието на дърводобивната промишленост, а равнинните територии - на модерно селско стопанство. Геотермалните източници представляват благоприятна база за развитието на балнео-туризъм.
Селското стопанство заема важно място в икономиката на областта. Произвеждат се зеленчуци, грозде, маслодайни култури, плодове и др. Подпочвените води и изкуствените водоеми дават възможност за напояване на 63% от обработваемата земя.
Областта е индустриално-аграрна, с преобладаващ обем на промишленото производство.
Административна карта на област Пазарджик
Използването на територията на областта за земеделска дейност е доста различно за отделните общини. С най-висок дял на използваната земеделска площ са общини Септември и Пазарджик от 61 до 73%. С най-ниска използваемост на земите, под 30%, са общините: Белово, Велинград, Ракитово и Батак (Фиг.3.3).
Използване на земите в област Пазарджик
Общо за областта, използваемостта на земите по данни на БАНСИК 2006, е:
Площ със селскостопанско предназначение 146 491 ха;
Използвана земеделска площ 121 402 ха;
Угари 17 624 ха;
Гори 243 424 ха.
Поради благоприятния климат и почви в областта се отглеждат различни винени сортове грозде. Като цяло областта е известна с много винарски райони и изби. Добре развит отрасъл в региона е тютюнопроизводството. Тук се отглеждат основно ориенталски тютюн и Вирджиния.
На територията на област Пазарджик се разполагат 4 резервата , 69 защитени местности и 14 природни забележителности . С най-голяма площ са резерватите: Дупката, Беглика, Купена и Мантарица.
Защитени територии в Пазарджишка област
№ | Име на Защитена територия |
Община | Площ, дка | Година на обявяване |
1 | Дупката | Батак | 1210,4 | 1956 |
2 | Беглика | Батак | 1463,1 | 1960 |
3 | Купена | Пещера | 1761,1 | 1961 |
4 | Мантарица | Ракитово | 1069,2 | 1968 |
От защитените местности по-известни са Баташки снежник, 1047 дка, гори и горски съобщества, големият карстов извор Клептуза и свързаните с него езера в гр. Велинград, 412 дка, дуковите гори в м. Оборище, община Панагюрище, 223 дка и др. От природните забележителности най-популярна е пещерата Снежанка, гр. Пещера и Фотински водопад, край гр. Батак.
Карта на защитените територии в област Пазарджик
В територията на областта попадат части от най-високите и големи планини – Рила, Родопи и Средна гора, както и западната част на равнинната Горнотракийска низина (Фиг. 3.5).
Котловинната част на долното поречие на р. Марица обхваща силно нарязаните продълговати ридове между с. Габровица и гара Белово. Последните са части от втория праг, който свързва Рила със Средна гора.
Топографска карта на област Пазарджик
Средна гора е значително по-ниска от Стара планина.С широко заоблено било и върхове. Склоновете са доста полегати. Западната част на Същинска Средна гора, заема доста голяма площ. От Средна гора в поречието попада най- високата част на планината -Панагюрска Средна гора, която се простира във вид на слабо извита дъга в източна посока.. Тя се спуща на юг към Пловдивското поле с полегати склонове, докато на север склоновете й се спущат значително по-стръмно. Значително на юг в Тракийската низина са Овчите хълмове. В южните й склонове е разположена Панагюрската котловина, напоявана от р. Луда Яна и висока около 525 м.
Родопите са най-широката планина на Балканския п-ов (250—100 км). Ограничават се от Марица, Беломорската низина, Места и Рила. От последната се различават по това, че през ледниковия период като по-ниски не са имали ледници и затова сега нямат алпийски ледникови форми.
Западните Родопи се простират от Рила до Перелик и долината на р. Чепеларска. От централното било, което е доста широко, излизат значителни клонове, които често са по-високи от него.
Водоразделът следва следната линия: отначало право на юг, където е най-високият връх на Родопите (Слав — 2306 м), на юг от върха Слав билото се снишава бързо към Аврамовия проход, който е най-нисък в Западните Родопи. След прохода водоразделът приема югоизточна посока до върховете Каинчал и Перелик. На северозапад от главното било към р. Марица и Пловдивското поле Родопите са много разклонени. Клоновете, колкото се отива по на изток, стават по-дълги. На юг от клоновете Алабак, Милеви скали и Каракария и на северозапад от Сютка (2186 м) и водораздела на Чепинска и Въча се намира Чепинската котловина. Р. Чепинска при изхода си от дефилето в Чепинското поле започва да тече върху един грамаден наносен конус — от чакъл, блокаж и пясъци.
Стара река извира от Батак и Баташката планина (Баташки връх) или Снежник 2082 м. Под Баташката планина се намира Баташката котловина, като малки височини я отделят от течението на Стара река (Батак е на Стара река).
В сравнение с Чепинската река Стара река се е врязала по-малко в масива на Западните Родопи. Преди да навлезе в оградената с родопски клонове Пещерска котловина, тя минава през красива долина.
Река Въча извира от в. Каинчал на българогръцката граница. Въча дава най-голямо врязване на юг в Родопите. Между многобройните й притоци, които се събират при гр. Девин и набраздяват билото на планината, най-големи долини имат Дамладере и Широколъшка, които се вливат една срещу друга. Посоката на долините им показва, че оста на задълбаването има посока на главното водоразделно било на планината — запад—северозапад и на изток—югоизток. От Девин надолу Въча тече в широк пролом.
Най-големият клон на Родопите се нарича Чернатица с в. Персенк (2093 м). Той служи за водораздел между Чепеларска и Въча.
В геоложкият строеж на територията на област Пазарджик участватмлади терциерни скали, запълващи Горнотракийската депресия и метаморфни, магмени и вулканогенно-теригенни скали, изграждащи оградните масиви – Рила, Родопи и Средна гора.
В най-западната си част, Горнотракийската депресия е запълнена от отложенията на плиоцена и кватернера. Плиоценските седименти залягат върху пъстра мозайка от скали, изграждащи и оградните масиви. Представени са от конгломерати, пясъчници, чакъли, пясъци и глини и формират Ахматовската свита – ahN2. Имат широко разкритие в северните склонови части на низината.
Кватернерните са представени в алувиален, пролувиален, алувиално-пролувиален и склоново пролувиален фациес. Имат широко разкритие в централните и южни части на низината.
Границата между плиоценските и кватернерните отложения е твърде условна, поради аналогичния литоложки и фациален състав на скалите им и отсъствие на прекъснатост в седиментацията.
Геоложка карта на област Пазарджик
Общо дебелината на терциерните седименти в тази част на Горнотракийската депресия е максимално 380 м.
В строежа на южния ограден масив (части от планините Рила и Родопите) главно участие имат докамбрийските метаморфити на Родопската надгрупа, палеозойските (Южнобългарски) гранити и палеогенски вулкански и по-малко теригенни скали.
От Родопската надгрупа тук по-голямо присъствие имат скалите на Асеновградската, Ситовската и Рупчоската групи.
Южнобългарските гранити и гранитоиди са широко развити в западната част на областта, където изграждат Рило-Западнородопския плутон.
Палеогенските предимно вулканогенни скали се изтеглят като ивица със субмеридионално направление от гр. Доспат до гр. Пещера. Залягат върху докамбрийски метаморфити и са представени основно от игнимбрити.
Кватернерните и плиоценски отложения имат слабо развитие в тази част на Рило-Родопския масив – запълват наложени депресии, като Белинград-Ракитовска, Пещера-Брацигово и Белово-Костенец.
В строежа на северния ограден масив (части от Ихтиманска и Същинска Средна гора) главно участие имат докамбрийските метаморфити на Родопската надгрупа, палеозойските (Южнобългарски) гранити, горнокредни и палеогенски вулкански и теригенни скали.
От Родопската надгрупа тук по-голямо присъствие имат скалите на Арденската и Ботурченската групи. Представени са от гранитизирани биотити, двуслюдени гнайси, мигматити, гранитогнайси, амфиболити, лептинити, метаконгломерати.
Южнобългарските гранити и гранитоиди имат развитие в северната част на областта – на територията на общини Панагюрище и Стрелча.
Горнокредната вулканогенно-теригенна серия форнюмира така наречената Панагюрска ивица, с простирание СЗ-ЮИ. Вулканските тела са представени от андезити, дацити, андезитобазалти. Седиментите са предимно от флишоподобен тип - редуване на пясъчници, алевролити, мергели и варовици.
Сред горнокредните вулкано-теригенните материали са внедрени интрузивни тела – Елшишки и Медетски плутон, изградени от габро, гранодиорити, кварцмонцонити, сиенитмонцонити и монцонити.
На територията на област Пазарджик се разкриват порови, пукнатинни и пукнатинно-карстови водоносни формации (Фиг. 3.7).
Поровите подземни води тук са акумулирани в кватернерните седименти (пясъци, чакъли и по-редко глинести материали, отложени от р. Марица и нейните северни и южни притоци), както и в отдолулежащите неогенски седименти, представени главно от алтерниращи песъчливи, прахови, глинести и смесени помежду им отложения. Кватернерният водоносен хоризонт тук е със значителна дебелина, достигаща повече от 60 m (до 80-85m) в района на картни листове Септември, Пазарджик, Мало Конаре и Огняново в М 1: 25 000. На север, юг и запад от тази зона дебелината намалява, за да се анулира по склоновете на оградните планини. Неогенският водоносен хоризонт е с твърде неравномерна дебелина, предопределена от блоковия характер на подложката под него. Така напр. между Пазарджик и с. Лозен подложката е на дълбочина около 205 m, на 1 km ССИ от с.Цалапица тя е на около 75 m, а в ЮЗ край на Пазарджик - на около 350m.
Кватернерният водоносен хоризонт се характеризира с твърде високи проводимости, достигащи до около 4000 m2/d. Като цяло най-силно водоносните зони са тези около р. Марица. Линията на проводимостта от 500 m2/d, отделяща приблизително силно от умерено водоносната зона, е показана на картата, приложена към настоящия текст .
Хидрогеоложка карта на област Пазарджик
Оттокът на кватернерния водоносен хоризонт към дрениращата река възлиза на около 5.2 m3/s ( +/- 1.7 m3/s за зоната на север от р. Марица и +/-3.5 m3/s за зоната на юг от нея). Според данни от периода 1992-1993 г. приблизителният добив на подземни води е около 4.75 m3/s или 150.106 m3 годишно. През 1996 г. тези цифри са съответно 3.04 m3/s или 98.106 m3 годишно. Добивът от периода 1992-1993 г. е разпределен както следва: за питейно битови нужди - 34.9.106 m3; за промишлено водоснабдяване - 55.1.106 m3, за селскостопанско водоснабдяване - 16.4.106 m3 и за напояване - 42.9.106 m3
Велинградската котловина представлява структурно понижение, разположено между гр. Велинград и Ракитово. Запълнено е с разнозърнести плиоценски утайки, включващи глини, пясъци и конгломерати. Почти повсеместно те са покрити от кватернерни алувиални, пролувиални и делувиални отложения. Всички тези материали образуват един общ слоест водоносен комплекс с дебелина 40-70m, като на места достига и до 140 m. Водите са формирани основно в пясъчните прослойки, които са изолирани помежду си от по-заглинени материали. В хидродинамично отношение те са ненапорни в горната част на комплекса и слабо напорни в дълбочина. Подхранването се осъществява от валежи и пукнатинни води от фланговете на котловината. В западната част на котловината по разломи от гранити в плиоценските и кватернерните наслаги се изливат горещи минерални води на известното Велинградско термоминерално находище. Ненапорната част се дренира от извори, разположени на нивото на речната мрежа и директно в реките Чепинска и Мътница. Филтрационните параметри на пясъчните слоеве не са високи - в границите на 1-5 m/24h. По химичен състав водите са пресни, хидрокарбонатни калциево-магнезиеви, на места с увеличено съдържание на натрий и сулфати. Естествените ресурси на плиокватернера във Велинградската котловина възлизат на около 64 l/s, а експлоатационните - при 75% усвояемост - на около 48 l/s.
Пукнатинните и пукнатинно-карстовите водоносни формации са развити в ограните планински масиви – северен (Средногорието) и южен (Рило-Родопски).
Пукнатинните води са разпространени в различни скални формации, сред които преобладават силикатните магмени скали. Сред тях основни са палеозойските гранити и гранодиорити от Средногорието, кредната гранитна интрузия в района СЗ от Долна баня и около с. Долно Левски, а също амфиболитите и гнайсошистите от докамбрийската Ботурчанска група в района северно и източно от Ихтиман, както и широкоразпространените в Средногорието материали на докамбрийската Арденска група - гнайси, гранитогнайси, амфиболити. Тези води са формирани в зоната на екзогенната напуканост и са с плитка циркулация и активен водообмен., дрениращи се генерално в по-дълбоковрязаната в релефа речна мрежа. Тук в съответствие с надморските височини на терена са отделени две зони. Първата е с по-малка надморска височина и е неводоносна, но независимо от това с наличие на отделни извори. Не е оцветена на картата. Втората е с по-голяма надморска височина и модул на подземния отток от 0.2 l/s.km2. Формираният в тази зона с площ около 720 km2 възлиза на около 140 l/s, от които се ползуват не повече от 20 l/s. Върху картата е отбелязана с оранжев цвят. Дебитът на изворите и в двете зони обикновено не надвишава няколко литра за секунда. Очевидно е, че подобни води могат да задоволят само местни нужди на относително малобройно население. Същевременно на набелязаните за целта водоизточници предварително трябва да се провеждат режимни наблюдения върху дебита с оглед доказване на неговата обезпеченост. В гранитите от Средногорието водите са предимно хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви. Минерализацията за повечето магмени и метапорфни скали е под 0,2 g/l.
Пукнатинно-карстовите подземни води са разпространени в Средногорската зона - в горнокредните вулканогенно-седиментогенна задруга от Панагюрската ивица. Панагюрската ивица обхваща основно седиментите на горната креда в една ивица със средна ширина около 8 km и дължина около 50 km между селата Смолско на северозапад и Попинци и Смилец на югоизток. Представена е преимуществено от глинести варовици, мергели, варовити пясъчници и андезити - разливи и послойни тела. Тук са включени и разкъсани среднотриаски карстови петна в района на с. Смолско. При площ на ивицата около 450 km2 експлоатационният ресурс се оценява на около 110 l/s. По състав водите са хидрокарбонатни, калциево-натриеви до калциево-магнезиеви с ниска минерализация - предимно 0.2-0.4 g/l.
Пукнатинни води
Пукнатинни води са се формирали в скалите на палеогена, южнобългарските гранити и докамбрийските метаморфити.
Води в палеогенските материали
Палеогенските материали заемат отделни тектонските понижения. Те са представени от седиментни, вулканогенно-седиментни и вулкански материали. В долната част на геоложкия разрез се разкриват континентални теригенни и варовикови палеоценски седименти. Тези скали се припокриват от брекчоконгломерати и въгленосно-песъчливи материали с приабонска възраст. Върху тях следват вулканогенно-седиментни приабонски и олигоценски скали, представени от флишоподобни и моласови отложения, редуващи се с пластови разливи и покрови от андезити, латити, риолити, дацити, риодацити със съпътстващите ги туфи, туфити, лавобрекчи.
Брацигово-Доспатското понижение е разположено между градовете Пещера, Брацигово, Девин, Доспат и язовир Васил Коларов. В него с най-голямо значение за формирането на подземните води е дебелият 500-800 m риолитов покров, който запечатва по-стари палеогенски скали. Той е значително напукан, което до голяма степен предопределя неговата водообилност. В северната част се разкриват и седиментни скали, от които водоносна е песъчливо-конгломератната задруга. Планинският релеф и климат са благоприятни за формирането на пукнатинните подземни води. Разпределението им е неравномерно по цялата площ и зависи от тектонски и релефни фактори. Подхранването се осъществява от валежи, а дренирането от редица извори с дебит от под 0.1 l/s до няколко десетки l/s.Най-големите извори са “Брациговският вриз” - 30 l/s; “Св. Петка” - 48 l/s и др. Повечето извори са с променлив дебит в зависимост от подхранването - например изворът “Замразица” при Брацигово променя дебита си от 0.9 до 6.3 l/s. Посоките на дрениране на риолитите в Брацигово-Доспатското понижение в южната му част са към левите притоци на р. Въча, а в северната - към Стара река и притоците и, както и директно в алувиалните наслаги на Стара река. По химичен състав водите в риолитите на Брацигово -Доспатското понижение са с минерализация от 0.05 до 0.3 g/l, хидрокарбонатно натриево-калциеви и натриево-магнезиеви, на места с повишено съдържание на хлориди и сулфати.
В гранитите, разкриващи се в най-северозападните части Родопите и в Източна Рила, пукнатинните води са привързани към изветрителната зона и големите тектонски нарушения. Прокараните сондажи за енергийното строителство, показват, че водоносни са главно горните 30, рядко 50m от скалите. В останалата част водообилни са гнайсите, в участъците на напукване и изветряне, както и окарстени прослойки от мрамори и калкошисти. Подхранването се осъществява от валежи и топене на снежната покривка, а дренирането - от извори с дебити от 0.1 до към 5 l/s, понякога в обсега на по-големи тектонски нарушения и по-високи. В силно милонитизираните зони, югозападно от Велинград такава зона се дренира от група извори с общ дебит 45-52 l/s. Водите са пресни и ултрапресни, предимно хидрокарбонатно-сулфатни натриево-калциеви, на места с повишено съдържание на магнезий. Модулът на подземният отток се изменя от 0.5 до 5 l/s.km2, средно 2.8 l/s.km2, като най-големи стойности той има във високите части на планините.
Карстовите води са се формирали в архай-протерозойските мраморни тела, главно тези формирани в скалите на Добростанската свита, както и в палеогенските варовикови пачки и в среднотриаски мрамори. Относително по-рядко срещаните мраморни прослойки с архайска възраст са включени при оценката на пукнатинните води на Родопската и Прародопската група.
Основният колектор на карстовите води в Родопския масив е Добростанската свита. Тя се разкрива на повърхността в северния склон на Родопския масив, при Велинград. Вследствие на тектонската обработка и дълбоко врязаната речна мрежа разкритията на мраморите са разпокъсани, което е дало основание да се разглеждат отделните разкрития като самостоятелни карстови басейни.
І. Велинградски карстов басейн
Велинградски карстов басейн представлява тясна, дълга синклинала с северозапад-югоизточна посока, между гр-Велинград и язовир Тошов чарк. Мраморите се прослояват от гнайси и шисти. В южната част басейна е покрит от риолити. Подземните води се подхранват от валежи и от губене на реките навлизащи и преминаващи през мраморите. Формирали са се ненапорни потоци с две посоки на движение. Едната част се насочва към извора Топлика - дебит от 47-147l/s при язовир Тошов чарк. Другата област на дрениране е към изворите Мократа пещера (49-162 l/s), при р. Лепеница (20-50l /s) и най-големия извор в района - Клептуза в гр. Велинград. Той е включен в Националната хидрогеоложка мрежа, като според измерванията в последните години дебитът му се изменя от 63 до 756 l/s. В областта на разкритие на окарстените мрамори липсват значими източници на замърсяване.
ІІ. Малкобеловски басейн.
В Малкобеловския карстов басейн, разположен в западното подножие на Родопите. Мраморите изграждат северното бедро на Севернородопската антиклинала. Голяма част от това бедро поради разломяване е потънало и е погребано от плиоцена на Пазарджик-Пловдивското поле, а друга - южната част, е разкрита на повърхността. Формирал се е подземен карстов поток, който в долната си част е напорен, а в горната - ненапорен. Подхранването на карстовите води се осъществява от валежи, паднали в разкритията и водосбора им, а дренирането - от извори. Повечето от изворите са разположени в северната и североизточната част на басейна. От ненапорната част са изворите Студената вода при с. Малко Белово с дебит около 20 l/s, западно от Симеоновец - 7-8 l/s, изворите при с. Семчиново и други. Част от карстовата вода се излива в алувиалните наслаги на терасата на р. Марица, която е е заблатена в тези участъци. По разлом от напорната част излиза термална вода с дебит 40-60 l/s и температура на водата 230С (извор “Топлата вода”). По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциеви и калциево-магнезиеви, с минерализация под 0.7 g/l.
ІII. Перущица-Огняновски карстов басейн
Перущица-Огняновският басейн също е разположен в северното бедро на Севернородопската антиклинала ( между реките Въча и Чепинска) и е блоково разломен. Централната му част (Испериховски грабен) е запълнена с палеогенски и кватернерни материали. В окарстените мрамори се е формирал карстов поток с генерална посока на юг. Основното му подхранване в южните блокове е от валежи, а в северните и от водите в алувия на Стара река. Дренирането се осъществява от извори и директно в кватернерните наслаги.
Най-големият карстов извор, дрениращ централната част на басейна е при с. Три водици, с дебит от 402 да 1770 l/s (средно 1112 l/s). От останалите части на басейна по-големи извори от тях са извора “Червената черква” при Перущица-Пастуша, с дебит около 30 l/s, изворът Сивиник - от 8 до15l/s.
Водите от този басейн са хидрокарбонатни-калциеви, с минерализация от 0.3 до 0.5 g/l. В северните блокове, поради подхранване от алувиални води, в някои извори се установяват нитрати.
По-голямата част от терторията на област Пазарджик попада в най-високата сеизмична зона за страната – девета (Фиг. 3.8). В южните планински части на областта сеизмичността е от осма степен.
Сеизмична карта на България
Област Пазарджик има благоприятен преходен климат между умереноконтиненталния климат на Дунавската равнина и преходносредиземноморския климат на Югоизточна България. Наблюдават се четири климатични зони: преходно-континентална, умерено-континентална, преходно-средиземноморска и планинска.
Средногодишната температура е 12 Со. Средната стойност на относителната влажност е 70 +/- 5%, а преобладаващите посоки на вятъра са - запад-северозапад и изток-североизток.
Средногодишната сума на валежите е 550-660 мм (във високопланинските части на Родопите достига до 800 мм), но разпределението им по площ и по сезони е неравномерно. Характеризират се с максимуми през м. май и юни и минимуми - през февруари, юли и август.
Благоприятните топографски, климатични и хидроложки условия, почвеното плодородие в поречието на Марица са създали предпоставки за интензивно развитие на земеделието, осъществяване на значително и разнообразно хидротехническо строителство и висока степен на усвояване и използване на наличните водни ресурси. Тук са изградени големи водностопански системи (ВС) с комплексно използване на водите - най-крупните хидроенергийни каскади в страната и едни от най-големите напоителни системи. Голямото икономическо и демографско развитие на района обуславя използването на водите за задоволяване нуждите на редица отрасли: за напояване, водоснабдяване, производство на електроенергия, рекреация, подобряване качеството на водите, за екологични нужди и др
Хидрология
Основна дренажна единица в областа е р. Марица. Тя е най-голямата река на Балканския полуостров. Има водосборна област до устието си 53 000 км2, а до държавната граница между България и Гърция — 21 084 км2. Марица е и най-пълноводната река в България. Води началото си от Рила планина, от двете Маричини езера под в. Манчо на кота 2378 м. До границата тя е дълга 321 км, като там е на кота 41 м.
За района на област Пазарджик, по големи притоци на р. Марица са: леви - р.Тополница, р. Луда Яна; десни – р. Яденица, р. Чепинска (Фиг. 3.9).
Хидроложка карта на област Пазарджик
Националната опорна хидрометрична мрежа в областта е силно развита. Напоследък, много от хидрометричните станции във високите планински райони са закрити, главно по икономически съображения.
Реки в област Пазарджик
Нов N на ХМС | Стар N на ХМС | Наименование на реката | ХМС местонахождение | Площ на водосб F [км2] | Ср.надм. височ.на водосб. Hcp [м] | Разстояние от устието L [км] |
Година на откр/закр. |
71040 | 255а |
Софандере | ГД"Цветино" | 61.3 | 1440 | 10 | 50-52 |
| 255б |
| | 61.2 | 1440 | 10.25 | 51-54 |
| |
| | 61.2 | 1440 | 10.25 | 54-62 |
| 255А |
| | 73.2 | - | 6.25 | 62-68 |
| |
| | 73.2 | - | 6.25 | 68- |
71250 | 336а |
Стрелчанска Л.Яна | Стрелча | 97.0 | 973 | 17 | 54-60 |
| 336б |
| | 97.1 | 973 | 17.35 | 60-70 |
| |
| | 95.1 | 973 | 17.35 | 70- |
71380 | 432 |
Яденица | с.Големо Белово | 127 | - | 4.5 | 62-83 |
| 432А |
| | 128.9 | 1365 | 2.9 | 84- |
71390 | 256а |
Чепинска река | ГД"Чехльово" | 23.4 | 1571 | 70 | 50-53 |
| 256б |
| | 23.4 | 1571 | 70.03 | 53-73 |
| 256в |
| | 23.4 | 1571 | 70.11 | 73- |
71400 | 254 |
Чепинска река | Велинград | 455.9 | 1398 | 48 | 46-47 |
| |
| | - | - | - | 47-50 |
| |
| | 431.1 | 1398 | 51 | 50- |
71420 | 249 |
Чепинска река | сп. Марко Николово | 881 | - | 14.95 | 51-57 |
| |
|
| 881 | - | 14.95 | 57-74 |
| |
| | 881 | 1208 | 14.95 | 75-79 |
| |
| | 881 | 1208 | 14.95 | 80- |
71550 | 251а |
Луда Яна | с.Сбор | 576.5 | 742 | 25.1 | 41-47 |
| |
| | 576.5 | 742 | 25.1 | 46-50 |
| 251б |
| | 569.8 | 742 | 25.65 | 50-65 |
| |
| | 569.8 | 742 | 25.65 | 65- |
71700 | 248а |
Марица | Белово | 741.3 | 1167 | 255.2 | 23-47 |
| |
| | 741.3 | 1167 | 255.2 | 47-51 |
| 248б |
| | 741 | 1167 | 255.4 | 42-51 |
| 248в |
| | 741 | 1167 | 255.6 | 51- |
71800 | 252 |
Марица | Пазарджик | 4126 | 739 | 222.2 | 37-68 |
| |
| | 4126 | 739 | 222.2 | 69- |
71801 | 252лк | канал "Пашаарк" | Пазарджик | - | - | - | 37-68 |
| |
|
| - | - | - | 68- |
Област Пазарджик е на едно от първите места в страната по брой и обем на изградените язовири и хидроенергийни обекти. По големите язовира са: Батак, Чаира, Белмекен, Доспат, Тополница, Широка поляна и други.
Общо състояние на пътната мрежа в Южен Централен район, където попада и област Пазарджик може да се определи като сравнително добро, но с някои проблеми. Показателят за гъстота на пътната мрежа от 173.3 км на 1 000км2 е на средното за страната и е по- малко от половината на равнището на този показател за ЕС. Анализът на показателите за пътната мрежа в южен централен район, показва значителен недостик в изградеността на мрежата, предвид функциите, които трябва да поеме поради транспортно- комуникационното значение на територията. През ЮЦР преминават три общо европейски коридора:
- № 4 – Централна Европа, Видин, София, Пловдив, Турция, Азия
- № 8- Албания, Македония, Кюстендил, София, Пловдив, Бургас, Варна
- № 9- Русия, Молдова, Русе, Стара Загора, Турция и Гърция.
Сравнено със средните показатели за страната показва, че въпреки специалното транспортно комуникационно значение на ЮЦР, в половината област от района гъстотата на пътната мрежа е значително по- ниска от средното за България – 173.7 км/1000км2. За Пазарджишка област тя е 162 км и въпреки че е малко под средната за страната, този показател е нисък предвид невъзможността да се ползва ж.п. инфраструктура в планинските райони. Относителният дял на първокласната пътна мрежа спрямо общата и дължина за област Пазарджик е 15.4% и средна 17.5% за страната. Незадоволително е и състоянието на пътните настилки на IV класната пътна мрежа.
Общата достъпност на планинските райони в Пазарджишка област е сериозен проблем за цялостното им социално- икономическо развитие.
Най- голямата на територията на областта община Пазарджик има пътища с обща дължина 400 км, която се разделя по класове както следва:
- пътища I клас- 59 км
- пътища II клас- 53 км
- пътища III клас- 163 км
- пътища IV клас- 125 км
Пътната мрежа е изцяло покрита с трайна асфалтова настилка.
През територията на община Пазарджик преминава главната южна железопътна линия свързваща Централна Европа и Азия. Тя осигурява и достъп до пристанищата на Черно море- Бургас и Варна., до пристанищата на р. Дунав и летищата на София и Пловдив.
Уличната мрежа в град Пазарджик и другите населени места в общината е в добро състояние, но се нуждае от по- интензивна поддръжка. Ежегодно състоянието и се влошава и вече са налични участъци, които не могат да се възстановят само с поправка на пътната настилка поради разбита пътна основа.
Второкласният път II - 37 от областен център до Пещера, Батак и Доспат постепенно преминава в III – ти и IV - ти клас и тъй като е от изключително значение за привличане на туристически поток в региона би трябвало да бъде в по- добро състояние.
Проблеми през зимния период са транспортните връзки на община Велинград в планинските райони, поради големите разстояния между селищата и лоши експлоатационни параметри на пътищата. При разработване на система за организирано сметосъбиране трябва да се предвидят резервни варианти при работа в особено тежки метеорологични условия.
При евентуална необходимост от площадка за бъдещета претоварна станция и при избора на вида и капацитета на специализираната техника също трябва да се съобразят параметрите на пътната мрежа. Батак |
667 | 7,189 | 7,028 | 6,709 |
Белово | 346 | 11,069 | 10,820 | 9,903 |
Брацигово | 221 | 11,596 | 11,336 | 10,799 |
Велинград | 818 | 42,722 | 41,763 | 41,906 |
Лесичово | 212 | 6,633 | 6,484 | 6,217 |
Пазарджик | 640 | 127,900 | 125, 046 | 123,769 |
Пещера | 175 | 22,037 | 21,542 | 21,545 |
Rakitovo | 258 | 15,868 | 15,532 | 15,620 |
Септември | 349 | 29,872 | 29,201 | 28,175 |
Население на проектния регион | 274,886 | 268,751 | 264,64 |