Обявен е за резерват със Заповед № 751/11.05.1960 г. на Управление на горското стопанство. По-късно е разширен със заповед № 482/23.06.1992 г. на Министерство на околната среда ( ДВ, бр. 54/1992 г.) и със заповед № РД-138 от 19.02.2013 г. ( ДВ, бр.33/05.04.2013 г.) е актуализирана площта му. Приет е план за управление за резерват „Беглика” със Заповед № 798/02.12.2015 г. на Министерство на околната среда и водите www.rezervati.riewpz.org .

В следствие на опожаряванията в миналото на места вторично са се развили съобщества от бял бор (Pinus sylvestris).

Средната възраст на гората се оценява на 130 години. Има отделни дървета на възраст над 170 години с диаметър на ствола до 80 см и височина 32 метра.

Наличието на карстови (варовикови) терени обуславя наличието на южни и топлолюбиви растения, като мирсинитската млечка (Euphorbia myrsinites L.), бялата еспарзета (Onobrychis alba (W. et K.) Desv.) и др.

На територията на резервата са установени и много редки и ендемични растения. Някои от тях са: родопска теменуга (Viola rhodopeia W. Beck) и характерното и сращащо се единствено тук, в България, алпийско сграбиче, известно също и като централноалпийски клин (Astragalus alopecurus Pall. (A. centralpinus)) – красиво растение превърнало се в емблема на резервата.

Фауната на резервата не е проучвана. От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, могат да се посочат мечката (Ursus arctos) и вълкът (Canis lupus), а от птиците глухаря (Tetrao urugallus).

Резервата се охранява от РИОСВ – Пазарджик.

В резервата е забранена всяка човешка дейност (освен преминаване по утвърдената пътека за посетители).

Още информация може да бъде получена от регистъра на защитените територии на електронната страница на Изпълнителната агенция по околна среда.